Държавата отвори нов корупционен канал
- Г-н Бранков, Агенцията по заетостта стартира приема на поръчки на работодателите, подготвени да наемат с посредничеството на бюрата по труда хора с увреждания, за да изпълнят квотите, наложени им с новия закон и правилника за използването му. Готов ли е бизнесът да извърши тези изисквания, както и да подготви специалните работни места в тримесечен период?
- В множеството случаи работодателите не са подготвени. До момента компаниите не бяха задължени да рапортуват какъв брой души с ТЕЛК решение имат в числения си състав, повечето от тях не поддържат такава информация. Тук става дума освен за налична среда за хора с двигателни усложнения, а за приспособени работни места, които ще изискват вложения. В тази обстановка работодателят ще съпоставя кое му е по-изгодно - дали да заплати месечната компенсационна вноска за всяко незаето работно място, да направи ли спомагателни разноски за адаптиране на работни места или с още по-голяма инвестиция да сътвори профилирана среда. Много е евентуално да съпоставя и добавената стойност, която компанията създава. Всичко това е въпрос на стопанска система, колкото и незначителни да се виждат тези разноски на някого. Част от предприятията са и със характерни условия на труд и категорийни служащи. За да назначи човек с увреждане, работодателят би трябвало да му подсигури място в администрацията, а едно предприятие рядко си позволява да поддържа администрация над 7-8% от числения си състав, другото приказва за неприятна организация на труда.
Принципната ни забележка към правилника е административното обвързване на работодателите да рапортуват на страната данни, които тя към този момент има. Има два закона, които не разрешават на държавните органи да изискват повторна информация. В този смисъл правилникът опонира на Закона за електронното ръководство и Закона за ограничение на административното контролиране и административния надзор и може да се оспорва във Върховен административен съд за съществуване на несъгласия със съществуващото законодателство. Държавата има информацията, която изисква от бизнеса, само че
не я обработва, не я интегрира, не я употребява
От 10 години ги убеждаваме да го създадат, да подредят и интегрират осведомителните си системи и регистри и да стартират да ги употребяват. През тези данни, които не употребяват, те биха могли да заявяват в това число и евентуалните извършители.
- Колко работни места се чака действително да бъдат разкрити по Закона за хората с увреждания и правилника? И каква част от хората с двигателни и умствени затруднения имат късмет да бъдат наети вследствие на тези промени? В момента записаните като търсещи работа в бюрата по труда хора с увреждания са малко повече от 12 хиляди души.
- В България има общо към 5300 предприятия с личен състав от 50 до 250 души и над 250. В тях по трудов контракт са наети над 1 милион души. При квота от 2% това значи в тези предприятия да се отворят към 20 хил. работни места за лица с увреждания. В доста от тях и в този момент работят такива хора, без обаче да са се оповестили, за да не понижат шанса си за наемане на даденото работно място. За тях няма да се постанова да поемат спомагателни отговорности. Тук обаче би трябвало да прибавим и местата за трудоустрояване, които може и да не са заети, само че би трябвало да са декларирани и да са в подготвеност. Някои предприятия изпълняват и тези отговорности, в металургията да вземем за пример
има обособени предприятия за подобен вид претовареност,
въпреки и с дейност, която е много отдалечена от главната им.
- Част от бизнеса обаче евентуално, вместо да наеме хора с увреждания, ще се насочи към алтернативни форми или ще прехвърли квотите си на друга компания - право, което беше обещано в допълнение с правилника.
- Това са благоприятни условия, които занапред практиката ще разиграва и ще забележим до каква степен законът и правилникът в тази си част ще могат да работят. БСК от дълго време предлага тези отговорности да бъдат изпълнявани чрез различни ограничения - в тази ситуация доставка на артикули и услуги от профилирани предприятия на хора с увреждания, от самостоятелни занаятчии или от предприятията на т.нар. солидарна стопанска система. Лесно може да се направи информация каква добавена стойност генерира един служащ с увреждания, каква е неговата средна месечна продуктивност. Тя надали е по-висока от междинната за страната, която сега е към 2 хиляди лв.. Допускам, че в множеството случаи при човек с увреждане е под 1000 лв.. Заплатите са по-скоро малко над минималната, като се изключи IT бранша, където също работят хора с увреждания. Две минимални работни заплати - цената, на която би трябвало да се закупуват стоки и услуги, са почти колкото една междинна. Това ще е тежест за предприятията с бройка малко над 50 индивида, изключително за тези от сферата на търговията, услугите, в които добавената стойност е ниска.
- Има ли заплаха добрата идея да се опорочи, ТЕЛК-овото решение да нарастне или работодателите да предпочетат да наемат фиктивно служащ, с цел да не плащат санкции?
- Тепърва ще забележим. В закона за хората с увреждания са заложени редица проблеми, които правилникът задълбочи, като отвори още един корупционен канал - към Агенцията за социално подпомагане, чиито служители ще правят оценката на здравния статус и функционалност на хората с увреждания.
Очакваме засилено обжалване на решенията
за новите оценки на самостоятелните потребности. Медицинската експертиза на работоспособността също е един от фундаменталните проблеми на закона. Това дали аз съм дееспособен за съответното работно място го решаваме аз и моят шеф, а не лекарят в ТЕЛК. Той може единствено да установи нарушавания в моята функционалност и типовете увреждания, тяхната степен. Т.е. ние стъпваме с медицинската експертиза върху правила от 50-те години, които са и в основата на корупцията. От две години БСК пледира за въвеждането на интернационалната подредба ICF. Обяснява ни се, че с цел да се приложи, би трябвало да се образова личният състав, само че откакто я ползват даже африкански страни, това звучи несериозно. Има още един международен класификатор - на заболяванията. В индивидуален въпросник, който се попълня от медицинско лице по издадените на индивида с увреждане епикризи, се вкарват кодовете на съответните болести. Ние обаче не тръгваме по най-хубавия път. Намеренията несъмнено са били положителни, само че с изключение на тях имаше и напън. Трябваше да има повече премисляне и разисквания.
- Доколко наложените квоти са в сходство с европейските практики? Как се прилагат там, с цел да са в действителност ефикасни?
- Убеждаваха ни, че тази процедура със наложителните квоти я има и в други страни от Европейски Съюз. Според справката ни 7-8 страни оферират сходни ограничения, а анализите демонстрират, че тяхната успеваемост не е висока. Работеща е по-скоро позитивната мотивация, в сравнение с глобите. Наистина в доста други страни тежестта на квотите върху работодателите не е толкоз огромна. Наскоро разбрахме, че във Франция вместо трудови има цивилен контракти.
- В множеството случаи работодателите не са подготвени. До момента компаниите не бяха задължени да рапортуват какъв брой души с ТЕЛК решение имат в числения си състав, повечето от тях не поддържат такава информация. Тук става дума освен за налична среда за хора с двигателни усложнения, а за приспособени работни места, които ще изискват вложения. В тази обстановка работодателят ще съпоставя кое му е по-изгодно - дали да заплати месечната компенсационна вноска за всяко незаето работно място, да направи ли спомагателни разноски за адаптиране на работни места или с още по-голяма инвестиция да сътвори профилирана среда. Много е евентуално да съпоставя и добавената стойност, която компанията създава. Всичко това е въпрос на стопанска система, колкото и незначителни да се виждат тези разноски на някого. Част от предприятията са и със характерни условия на труд и категорийни служащи. За да назначи човек с увреждане, работодателят би трябвало да му подсигури място в администрацията, а едно предприятие рядко си позволява да поддържа администрация над 7-8% от числения си състав, другото приказва за неприятна организация на труда.
Принципната ни забележка към правилника е административното обвързване на работодателите да рапортуват на страната данни, които тя към този момент има. Има два закона, които не разрешават на държавните органи да изискват повторна информация. В този смисъл правилникът опонира на Закона за електронното ръководство и Закона за ограничение на административното контролиране и административния надзор и може да се оспорва във Върховен административен съд за съществуване на несъгласия със съществуващото законодателство. Държавата има информацията, която изисква от бизнеса, само че
не я обработва, не я интегрира, не я употребява
От 10 години ги убеждаваме да го създадат, да подредят и интегрират осведомителните си системи и регистри и да стартират да ги употребяват. През тези данни, които не употребяват, те биха могли да заявяват в това число и евентуалните извършители.
- Колко работни места се чака действително да бъдат разкрити по Закона за хората с увреждания и правилника? И каква част от хората с двигателни и умствени затруднения имат късмет да бъдат наети вследствие на тези промени? В момента записаните като търсещи работа в бюрата по труда хора с увреждания са малко повече от 12 хиляди души.
- В България има общо към 5300 предприятия с личен състав от 50 до 250 души и над 250. В тях по трудов контракт са наети над 1 милион души. При квота от 2% това значи в тези предприятия да се отворят към 20 хил. работни места за лица с увреждания. В доста от тях и в този момент работят такива хора, без обаче да са се оповестили, за да не понижат шанса си за наемане на даденото работно място. За тях няма да се постанова да поемат спомагателни отговорности. Тук обаче би трябвало да прибавим и местата за трудоустрояване, които може и да не са заети, само че би трябвало да са декларирани и да са в подготвеност. Някои предприятия изпълняват и тези отговорности, в металургията да вземем за пример
има обособени предприятия за подобен вид претовареност,
въпреки и с дейност, която е много отдалечена от главната им.
- Част от бизнеса обаче евентуално, вместо да наеме хора с увреждания, ще се насочи към алтернативни форми или ще прехвърли квотите си на друга компания - право, което беше обещано в допълнение с правилника.
- Това са благоприятни условия, които занапред практиката ще разиграва и ще забележим до каква степен законът и правилникът в тази си част ще могат да работят. БСК от дълго време предлага тези отговорности да бъдат изпълнявани чрез различни ограничения - в тази ситуация доставка на артикули и услуги от профилирани предприятия на хора с увреждания, от самостоятелни занаятчии или от предприятията на т.нар. солидарна стопанска система. Лесно може да се направи информация каква добавена стойност генерира един служащ с увреждания, каква е неговата средна месечна продуктивност. Тя надали е по-висока от междинната за страната, която сега е към 2 хиляди лв.. Допускам, че в множеството случаи при човек с увреждане е под 1000 лв.. Заплатите са по-скоро малко над минималната, като се изключи IT бранша, където също работят хора с увреждания. Две минимални работни заплати - цената, на която би трябвало да се закупуват стоки и услуги, са почти колкото една междинна. Това ще е тежест за предприятията с бройка малко над 50 индивида, изключително за тези от сферата на търговията, услугите, в които добавената стойност е ниска.
- Има ли заплаха добрата идея да се опорочи, ТЕЛК-овото решение да нарастне или работодателите да предпочетат да наемат фиктивно служащ, с цел да не плащат санкции?
- Тепърва ще забележим. В закона за хората с увреждания са заложени редица проблеми, които правилникът задълбочи, като отвори още един корупционен канал - към Агенцията за социално подпомагане, чиито служители ще правят оценката на здравния статус и функционалност на хората с увреждания.
Очакваме засилено обжалване на решенията
за новите оценки на самостоятелните потребности. Медицинската експертиза на работоспособността също е един от фундаменталните проблеми на закона. Това дали аз съм дееспособен за съответното работно място го решаваме аз и моят шеф, а не лекарят в ТЕЛК. Той може единствено да установи нарушавания в моята функционалност и типовете увреждания, тяхната степен. Т.е. ние стъпваме с медицинската експертиза върху правила от 50-те години, които са и в основата на корупцията. От две години БСК пледира за въвеждането на интернационалната подредба ICF. Обяснява ни се, че с цел да се приложи, би трябвало да се образова личният състав, само че откакто я ползват даже африкански страни, това звучи несериозно. Има още един международен класификатор - на заболяванията. В индивидуален въпросник, който се попълня от медицинско лице по издадените на индивида с увреждане епикризи, се вкарват кодовете на съответните болести. Ние обаче не тръгваме по най-хубавия път. Намеренията несъмнено са били положителни, само че с изключение на тях имаше и напън. Трябваше да има повече премисляне и разисквания.
- Доколко наложените квоти са в сходство с европейските практики? Как се прилагат там, с цел да са в действителност ефикасни?
- Убеждаваха ни, че тази процедура със наложителните квоти я има и в други страни от Европейски Съюз. Според справката ни 7-8 страни оферират сходни ограничения, а анализите демонстрират, че тяхната успеваемост не е висока. Работеща е по-скоро позитивната мотивация, в сравнение с глобите. Наистина в доста други страни тежестта на квотите върху работодателите не е толкоз огромна. Наскоро разбрахме, че във Франция вместо трудови има цивилен контракти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ